9 ene 2007, 12:35

Безименно

  Poesía
1.5K 0 3
Седя  пред листа си бял
и чакам да ме вдъхнови
умът, толкоз мисли събрал,
че не може да ги изрази.
А листа мълчи ли, мълчи,
нито думичка той не проронва.
И сърцето тъжи ли, тъжи,
отминали дни то догонва.
И бяга то - тича след тях -
след дните прекарани с тебе,
обгърнато то е от страх,
че нямаме никакво време.
И чуди се душата ми болна,
не знае тя как да постъпи,
от себе си все недоволна,
тя иска напред да пристъпи,
да продължи да живее -
това е мечтата и милна,
ала дали ще успее,
без теб ще остане ли силна?
Твойто присъствие само
поддържа живота във мен!
Ще извършиш ти зло голямо,
щом заминеш далеч някой ден.
Щом си отидеш, душата
моя ще спре да живее...
тогаз ще ликува съдбата -
над мъката ми ще се смее.
Ще бъде тя прещастлива
за моята болка голяма,
сирцето ми все ще унива -
знае надежда, че няма.
Така ще се мъча, додето
не спре да тупти в мен сърцето,
ще си отида нещастна,
на твоите очи подвластна.
Така че е в твойте ръце
съдбата на мойто сърце.
Единствен за тебе живея
с трепет в сърцето стаен,
знай, че ще оцелея
само ако си до мен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря за хубавите коментари.Радвам се,че ви харесват стихотворенията ми!
  • Не бързай, ще оживее листа пред теб!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Добре дошла! Знаеш ли моето мнение е, че си много мъдро дете /това не е пренебрежително/, надрасла си много от своите връстници. Продължавай все в този дух!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...