margyola (Мариана Димитрова)
9 21
9 ene 2007, 12:35

Безименно 

  Poesía
1185 0 3
Седя  пред листа си бял
и чакам да ме вдъхнови
умът, толкоз мисли събрал,
че не може да ги изрази.
А листа мълчи ли, мълчи,
нито думичка той не проронва.
И сърцето тъжи ли, тъжи,
отминали дни то догонва.
И бяга то - тича след тях -
след дните прекарани с тебе,
обгърнато то е от страх,
че нямаме никакво време.
И чуди се душата ми болна,
не знае тя как да постъпи,
от себе си все недоволна,
тя иска напред да пристъпи,
да продължи да живее -
това е мечтата и милна,
ала дали ще успее,
без теб ще остане ли силна?
Твойто присъствие само
поддържа живота във мен!
Ще извършиш ти зло голямо,
щом заминеш далеч някой ден.
Щом си отидеш, душата
моя ще спре да живее...
тогаз ще ликува съдбата -
над мъката ми ще се смее.
Ще бъде тя прещастлива
за моята болка голяма,
сирцето ми все ще унива -
знае надежда, че няма.
Така ще се мъча, додето
не спре да тупти в мен сърцето,
ще си отида нещастна,
на твоите очи подвластна.
Така че е в твойте ръце
съдбата на мойто сърце.
Единствен за тебе живея
с трепет в сърцето стаен,
знай, че ще оцелея
само ако си до мен!!!

© Мариана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря за хубавите коментари.Радвам се,че ви харесват стихотворенията ми!
  • Не бързай, ще оживее листа пред теб!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Добре дошла! Знаеш ли моето мнение е, че си много мъдро дете /това не е пренебрежително/, надрасла си много от своите връстници. Продължавай все в този дух!
Propuestas
: ??:??