9 янв. 2007 г., 12:35

Безименно

1.5K 0 3
Седя  пред листа си бял
и чакам да ме вдъхнови
умът, толкоз мисли събрал,
че не може да ги изрази.
А листа мълчи ли, мълчи,
нито думичка той не проронва.
И сърцето тъжи ли, тъжи,
отминали дни то догонва.
И бяга то - тича след тях -
след дните прекарани с тебе,
обгърнато то е от страх,
че нямаме никакво време.
И чуди се душата ми болна,
не знае тя как да постъпи,
от себе си все недоволна,
тя иска напред да пристъпи,
да продължи да живее -
това е мечтата и милна,
ала дали ще успее,
без теб ще остане ли силна?
Твойто присъствие само
поддържа живота във мен!
Ще извършиш ти зло голямо,
щом заминеш далеч някой ден.
Щом си отидеш, душата
моя ще спре да живее...
тогаз ще ликува съдбата -
над мъката ми ще се смее.
Ще бъде тя прещастлива
за моята болка голяма,
сирцето ми все ще унива -
знае надежда, че няма.
Така ще се мъча, додето
не спре да тупти в мен сърцето,
ще си отида нещастна,
на твоите очи подвластна.
Така че е в твойте ръце
съдбата на мойто сърце.
Единствен за тебе живея
с трепет в сърцето стаен,
знай, че ще оцелея
само ако си до мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за хубавите коментари.Радвам се,че ви харесват стихотворенията ми!
  • Не бързай, ще оживее листа пред теб!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Добре дошла! Знаеш ли моето мнение е, че си много мъдро дете /това не е пренебрежително/, надрасла си много от своите връстници. Продължавай все в този дух!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...