9 feb 2004, 13:04

Безизходица?

  Poesía
2.1K 0 7
Безлунна нощ...злокобен сън...
Едва ли вече искам да заспивам...
Затуй стоя...и гледам в мрака вън...
И безвъзвратно,сигурно унивам...
Защо родих се беден,не в разкош...
Хармония все търся-не намирам...
Ох,зная че светът е грозен,лош...
Дали да спра да търся-ил не спирам...
И съмва се...избухва светлина...
Целувки праща слънцето свенливо...
Ах колко мразя,ненавиждам аз нощта...

?дали сърцето ми е само денем живо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенчо Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и от мен. 6
  • Поздравления! Хареса ми!
  • За намирам - спирам иде реч. Това е лично мнение, а пък и на мен ми харесва в този вид, така че не смятам, че е важно.
  • Високо ценя мнението ти,но прости-кажи коя е тази рима?Дали аз съм толкова разсеян,че ми убягва?
  • Като съдържание ми допадна, като изпълнение - почти (една рима е малко неудачна, макар че не разваля четенето). Като цяло оценката ми е по-скоро положотелна.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...