Безкрайно капризна

И сега какво?

Гледаш ли?

А мен виждаш ли?

Не това!

Това не съм аз...

Знам, че знаеш...

Харесват ли ти тия дрехи?

Недей... не са за мене...

Чужди са... не са по мярка,

стари са... минали... по спомен са...

Искаш да ме облечеш?

Да ме загърнеш?

Да наметна нещо мое?

Държиш да ми ушиеш?

За мен е чест!

Но...

не трябва ли първо от мене мярка да вземеш?

И нека да не е "вината", не ми отива на косата :)

Дай нещо ефирно и нежно,

нещо така - по-небрежно...

Нещо специално за мене,

не обременено с отдавна отминало време...

не зацапано със сополи на жадни за драма,

не пропито със мнимата мъка на някой,

по-прилична и близка до мерзост...

Държа да съм свежа и цветна за тебе,

не ме разрошвай, не ми навличай тези парцали!

И т'ва не го искам, махни го!!!

Какви са тези жалки мераци

на някой да те оближе, да те погълне, с тебе да се покаже???

Ти в това ли ще ме обличаш???

Как изобщо навряна в такова ме виждаш,

тясно и сиво???

Няк'ви омазани дрипи?

Безлични, бездушни, отвътре изгнили?

И спри да ми слагаш от тези дантели,

клишета, трoпосани с укор!

Какво правим сега?

За мен ли ще шиеш,

или на конвейра да чакам???

Остави тея басмички... хабиш си таланта...

ГОЛА ЩЕ ХОДЯ!!!

Не ме разбирай погрешно,

не те пренебрегвам изобщо...

Аз пак ще съм с нещо от тебе...

Ела и ме виж!

Къде в мен не си бил?

Къде по мен не си пипнал?

И ще продължиш, знам го това...

заради егоизма,

заради егоцентризма,

заради перфекционизма,

заради перфектността,

заради взаимодействието,

заради взаимността,

заради моето признание

и твоето удовлетворение...

Да го кажа ли?

Заради любовта...

Бързо, пак се мотаеш...

Стига се кипри,

красив си, идвай да закриваме ревюто :)

Готов ли си за светкавиците и писъците?

Завесата се вдига на 3 :)

Паника!!! Ужас!!!

Промяна в плана,

гола не мога!

В твойте длани, поне гърдите ми скрий...

Обаче излизам на босо, хвърли ги тия високи обувки :)))

Красиво е, на мен ми харесва,

завършено някак, със стил...

със характер... с инат :)

Скандалът е пълен,

а шокът всеобщ,

нормално -

ревюто е твое,

а водиш и мене...

ярка експлозия с неподозирана мощ...

помитаща всичко...

пламтящи останки от чуждия свят

и мене сред тях...

очите на всички и твойте ръце,

нова експлозия - вътре в мене,

възбуда, екстаз... тишина...

твоето дишане - учестено,

усмивка

и моето щастие разлято по теб...

Аплаузи, припадъци, суета...

бЕгай, аз съм над тия неща :DDD