4 mar 2009, 9:24

Безличник 

  Poesía
690 0 3
 

Човек от улицата, безпризорен,

живеещ в кулата на замък, зад мъгли,

продал и малкото от себе си на другите,

сега без име е, без дух и без мечти.

 

Човек, допушващ пурата, изхвърлена

в канавката край пътния банкет,

а тя, с такива като него е препълнена,

докато се стапя пролетния лед.

 

Човек безличен, болен и подплашен,

от устремения победоносен вик,

със който Аз показвам, че съм важен,

като ценя животворителния миг.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??