Човек от улицата, безпризорен,
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена
в канавката край пътния банкет,
а тя, с такива като него е препълнена,
докато се стапя пролетния лед.
Човек безличен, болен и подплашен,
от устремения победоносен вик,
със който Аз показвам, че съм важен,
като ценя животворителния миг.