Човек от улицата, безпризорен,
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена
в канавката край пътния банкет,
а тя, с такива като него е препълнена,
докато се стапя пролетния лед.
Човек безличен, болен и подплашен,
от устремения победоносен вик,
със който Аз показвам, че съм важен,
като ценя животворителния миг.
© Николай Стойчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
