Безметежно

27 abr 2017, 19:23

Poesía » De amor

661 1 5

Ти пак изчезваш безметежно

Далеч от моите очи...

Любов е чувство безнадеждно

Подтиква само към сълзи...

И виж сърцето ми как плаче

Как страда днес горкото то...

Душата е като сираче

В пороен дъжд оставено само...

Обичах те а ти направи

На пепел моето сърце...

Самотно ти го изостави

И плаче то като дете...

Все скита... пристан не намира

Потънало е във сълзи...

На ничие пристанище не спира

Изморено е... и си личи...

От болка от страдание раздяла

Раздава се а получава зло...

Изгубило е мъничката вяра

В замяна да получи то добро...

Играе си съдбата безнадеждно

Играе си с човешките души...

Ранен да бъдеш ти е неизбежно

Останаха ми само две сълзи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лидка (Лидия Кърклисийска)

2021-09-18T20:30:18+03:00

След "музика си ти" всички тия тъжни стихове ме разбиха.Приемам всичко буквално,но се моля,дано да е плод на ф антазията ти.Обаче като чета,усещам,че всичко идва дълбоко от сърцето ти.Стиховете ти са чудесни,дано и личния ти живот занапред да е такъв.Желая ти щастие!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-05-10T20:45:42+03:00

Тъжно.... хубаво и дано имаш скоро повод за весели стихове.
Violet_86 (Виолета)

2017-04-28T08:03:05+03:00

Много е хубаво.
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-04-28T02:55:49+03:00

Браво!
Eipril (Хари Спасов)

2017-04-27T19:43:10+03:00

Хубаво,с чувство!!!Поздравления!!!