Безметежно
Ти пак изчезваш безметежно
Далеч от моите очи...
Любов е чувство безнадеждно
Подтиква само към сълзи...
И виж сърцето ми как плаче
Как страда днес горкото то...
Душата е като сираче
В пороен дъжд оставено само...
Обичах те а ти направи
На пепел моето сърце...
Самотно ти го изостави
И плаче то като дете...
Все скита... пристан не намира
Потънало е във сълзи...
На ничие пристанище не спира
Изморено е... и си личи...
От болка от страдание раздяла
Раздава се а получава зло...
Изгубило е мъничката вяра
В замяна да получи то добро...
Играе си съдбата безнадеждно
Играе си с човешките души...
Ранен да бъдеш ти е неизбежно
Останаха ми само две сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Павлова Всички права запазени
