2 feb 2006, 19:49

Безмълвие 

  Poesía
1390 0 12

По каменния път надежда няма,

загубени са там човешките души,

и гледаш празните черупки,

а си гледан само от слепци…

 

Накъде ли пътят мъртъв води,

към морето от изсъхнали сълзи,

там където само пустотата броди,

и се къпе в немите угаснали вълни…

 

Там звучи таз песен неизпята,
тъжен зов, прокълнат и нечут,
пак се дави в мрак зората,
а от огъня отново лъха студ…..

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова тъмнина и в същото време нямаш търпение за следващия ред. Хареса ми!
  • "а от огъня отново лъха студ….." просто е отлично..


  • Допада ми. Браво!
  • Това е най-великата готическа поема, която някога съм чела!
    Определено това момиче има нюх към мрачните пройзведения!
    Браво, продължавай в същтият дух и скоро ще пишеш лириката на някоя готик бандичка! Давам ти оценка 666...
  • Тъжно,но хубаво!Браво!!
  • Много красиво, по свой тъмен начин.
  • Направо си 6-ак от ТОТО-то! Даже е поправено... ВИЖДАМ ТАМ ЕДНО "и", но понеже е начална буква в името ми, ти го... опрощавам! Сега е наистина СУПЕР!
  • Много ви благодаря хора!......... Мненията ви наистина ме радват!
  • Направо е СУПЕР! Все едно, че е от мен! Получаваш едно тьжно, нежно 6!
    Отношение кьм ХРИСТИНА:
    Христина, в този свят няма само РАДОСТ, ВЕСЕЛИЕ И ЛЮБОВ... има и МЪКА, БОЛКА, ТЪГА И САМОТА... като стигнеш дотам и ти ще ги опишеш, това обаче не ти го ПОЖЕЛАВАМ - ДА ГИ ДОСТИГНЕШ! С уважение кьм МЛАДОСТА ТИ! Иво
  • и гледаш празните черупки,
    а си гледан само от слепци…

    Браво!
  • Невеорятни метафори: "и от огъня отново лъха студ…", "морето от изсъхнали сълзи", "... Обожавам подобни стихотворения. Малко ритъмът се губи, иначе е много добро
  • Не обичам мрачните произведения,но твоето е много образно и стилно.Харесва ми.
Propuestas
: ??:??