24 jul 2007, 22:20

Безмълвна нощ

  Poesía
916 0 0

Безмълвна нощ и адски мрак.

В безкрая търся те пак.

            И вериги късам.

Нови да сътворя.

            И боря се с мрака

И вливам се в тишина.

            И грея, за да догарям

В нечия друга светлина.

            И съм без дори да бъда

Като болка в нечия друга душа.

            И мога да бъда

Както някога бях.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Вливат се в сърцето ми пак

            И догаря в сърцето пламъка от преди

Обричащ всичките ми мечти.

            И усещам тъгата

И с нея безмълвно тъжа.

            И самотно се чувствам

Без да съм сама на света.

            И вярвам, че мога

Без дори вяра в ръката си да държа.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Минавам пак и пак.

            И търся знак след знак

И потапям себе си във мрак

            И светлината отпреди

Която осветяваше бъднините ми

            Къде се скри

Защо от нея ме лиши?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...