24 jul 2007, 22:20

Безмълвна нощ

  Poesía
918 0 0

Безмълвна нощ и адски мрак.

В безкрая търся те пак.

            И вериги късам.

Нови да сътворя.

            И боря се с мрака

И вливам се в тишина.

            И грея, за да догарям

В нечия друга светлина.

            И съм без дори да бъда

Като болка в нечия друга душа.

            И мога да бъда

Както някога бях.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Вливат се в сърцето ми пак

            И догаря в сърцето пламъка от преди

Обричащ всичките ми мечти.

            И усещам тъгата

И с нея безмълвно тъжа.

            И самотно се чувствам

Без да съм сама на света.

            И вярвам, че мога

Без дори вяра в ръката си да държа.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Минавам пак и пак.

            И търся знак след знак

И потапям себе си във мрак

            И светлината отпреди

Която осветяваше бъднините ми

            Къде се скри

Защо от нея ме лиши?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...