Безмълвна нощ
Безмълвна нощ и адски мрак.
В безкрая търся те пак.
И вериги късам.
Нови да сътворя.
И боря се с мрака
И вливам се в тишина.
И грея, за да догарям
В нечия друга светлина.
И съм без дори да бъда
Като болка в нечия друга душа.
И мога да бъда
Както някога бях.
Безмълвна нощ и адски мрак
Вливат се в сърцето ми пак
И догаря в сърцето пламъка от преди
Обричащ всичките ми мечти.
И усещам тъгата
И с нея безмълвно тъжа.
И самотно се чувствам
Без да съм сама на света.
И вярвам, че мога
Без дори вяра в ръката си да държа.
Безмълвна нощ и адски мрак
Минавам пак и пак.
И търся знак след знак
И потапям себе си във мрак
И светлината отпреди
Която осветяваше бъднините ми
Къде се скри
Защо от нея ме лиши?
© Вяра Ангарева All rights reserved.
