6 jul 2015, 10:00

Безмълвно е сърцето на нощта

  Poesía » Otra
708 0 1

Под мрака нежен на нощта-девица,
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.

Поклаща той листа заспали -
потрепват те със чуден глас,
и може би сами са осъзнали,
че става нещо в този час...

Забравен шепот прекоси земята,
докосна със кристален звън света.
Въздишка нежна литна в тишината,
разпръсна свойта власт нощта.

Прелитат сенки на среднощни птици,
разцепи тишината сдавен стон.
Любов изгубена с добри зеници
потърси в мрака своя дом.

Воал мъгла прегърна тъмнината,
докосна нежно самотата на нощта.
Изпрати лъч прощален светлината,
угасна той, превърна се в роса.

Галантни облаци пропуснаха луната,
тя с гордост между тях огря света.
Горещи чувства пак докоснаха земята,
затоплиха премръзналата плът.

 

Безброй звезди потрепват на небето,
изпращат пориви, превземащи света.
Копнеещо за обич и утеха,
макар безмълвно е сърцето на нощта.

Самотни сенки давят се във мрака,
нощта изгубва бавно свойта власт.
А утрото не бърза, тихо чака
да дойде нейният последен час.

 

1992

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...