nyctophilia
32 el resultado
И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...
  1184 
Самотно продължение на мрак
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.
Небето не е само чиста синева, ...
  752 
Тя е тайното ти алтер его,
с нея си почистваш нищетата.
Бляскав лъч за бледото ти кредо,
музата и песента в душата.
Тя е лъскавата ти принцеса ...
  1004 
Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки, ...
  514 
Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...
  1258 
Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
  625 
Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си ...
  1000 
Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...
  690 
"А потом придет она.
"Собирайся, - скажет, - пошли,
Отдай земле тело..."
Ну, а тело не допело чуть-чуть,
Ну, а телу недодали любви. ...
  549 
Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства ...
  476 
Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената ...
  611 
От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени - ...
  1352  18 
Прониква между нас потайно нова сила
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината ù зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.
По-бърза е от скоростта на топлината ...
  511 
Дали ще дойдеш, тиха като птица,
изгубена във нощната мъгла,
потърсила солената частица
от своята избягала мечта.
Дали ще дойдеш, топла и безбрежна, ...
  909  13 
Под мрака нежен на нощта-девица,
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...
  496 
Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи ...
  608 
Изгубват в мрака бреговете очертания.
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър. ...
  623  12 
Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...
  654  11 
Сред блед и лепкав полумрак
картина стара се завърна
и внезапно, без дори да зная как
успях отново там да зърна
неща отдавна сложени в забрава, ...
  991  12 
Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...
  537 
Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.
Ще се смалиш ли до безгласен силует, ...
  898  19 
Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване, ...
  615 
Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...
  533 
Завръщат се избягалите влакове
от своите неслучени маршрути.
Престоят им отчитахме със чакане,
а липсите пресмятахме в минути.
Летяха бързо. Слепи за съмнения ...
  815  16 
Стоиш безплътна и не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли, ...
  791  12 
Преливат в мен излишъци от нищо
и нямам повече какво да дам.
Очите съхнат като пепел от огнище,
свещта угасна в изоставения храм.
За всички мои непроходили молитви ...
  522 
Изпей ми песен, моля те, дори и да е тъжна.
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината - ...
  548 
Капки топъл мираж под небето внезапно
напоиха душата, сезонно напукана,
разплетени на нишки, ситно изплакани
през кръпки сърдечни търсят пролука.
Кристални пръски от внезапен дъжд - ...
  683 
Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...
  648 
Звездите ми пак плахо отброяват
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда. ...
  562 
От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...
  1228 
Не съм това, което трябваше да съм,
което кармата ми искаше да бъда.
Животът се превърна в огледален сън
и в него себе си не мога да излъжа.
Разбрах - дори и любовта не е за мен, ...
  592 
Propuestas
: ??:??