nyctophilia
32 el resultado
И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...
1167
6
Самотно продължение на мрак
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.
Небето не е само чиста синева, ...
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.
Небето не е само чиста синева, ...
738
9
Тя е тайното ти алтер его,
с нея си почистваш нищетата.
Бляскав лъч за бледото ти кредо,
музата и песента в душата.
Тя е лъскавата ти принцеса ...
с нея си почистваш нищетата.
Бляскав лъч за бледото ти кредо,
музата и песента в душата.
Тя е лъскавата ти принцеса ...
990
9
Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки, ...
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки, ...
500
4
Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...
1238
1
3
Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
614
9
Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си ...
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си ...
978
4
Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...
678
8
"А потом придет она.
"Собирайся, - скажет, - пошли,
Отдай земле тело..."
Ну, а тело не допело чуть-чуть,
Ну, а телу недодали любви. ...
"Собирайся, - скажет, - пошли,
Отдай земле тело..."
Ну, а тело не допело чуть-чуть,
Ну, а телу недодали любви. ...
536
4
Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства ...
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства ...
465
2
Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената ...
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената ...
596
7
От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени - ...
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени - ...
1326
18
Прониква между нас потайно нова сила
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината ù зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.
По-бърза е от скоростта на топлината ...
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината ù зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.
По-бърза е от скоростта на топлината ...
498
3
Дали ще дойдеш, тиха като птица,
изгубена във нощната мъгла,
потърсила солената частица
от своята избягала мечта.
Дали ще дойдеш, топла и безбрежна, ...
изгубена във нощната мъгла,
потърсила солената частица
от своята избягала мечта.
Дали ще дойдеш, топла и безбрежна, ...
895
13
Под мрака нежен на нощта-девица,
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...
484
1
Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи ...
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи ...
598
5
Изгубват в мрака бреговете очертания.
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър. ...
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър. ...
609
12
Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...
634
1
11
Сред блед и лепкав полумрак
картина стара се завърна
и внезапно, без дори да зная как
успях отново там да зърна
неща отдавна сложени в забрава, ...
картина стара се завърна
и внезапно, без дори да зная как
успях отново там да зърна
неща отдавна сложени в забрава, ...
961
12
Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...
524
1
8
Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.
Ще се смалиш ли до безгласен силует, ...
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.
Ще се смалиш ли до безгласен силует, ...
882
19
Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване, ...
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване, ...
600
9
Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...
519
6
Завръщат се избягалите влакове
от своите неслучени маршрути.
Престоят им отчитахме със чакане,
а липсите пресмятахме в минути.
Летяха бързо. Слепи за съмнения ...
от своите неслучени маршрути.
Престоят им отчитахме със чакане,
а липсите пресмятахме в минути.
Летяха бързо. Слепи за съмнения ...
804
16
Стоиш безплътна и не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли, ...
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли, ...
778
12
Преливат в мен излишъци от нищо
и нямам повече какво да дам.
Очите съхнат като пепел от огнище,
свещта угасна в изоставения храм.
За всички мои непроходили молитви ...
и нямам повече какво да дам.
Очите съхнат като пепел от огнище,
свещта угасна в изоставения храм.
За всички мои непроходили молитви ...
504
5
Изпей ми песен, моля те, дори и да е тъжна.
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината - ...
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината - ...
533
5
Капки топъл мираж под небето внезапно
напоиха душата, сезонно напукана,
разплетени на нишки, ситно изплакани
през кръпки сърдечни търсят пролука.
Кристални пръски от внезапен дъжд - ...
напоиха душата, сезонно напукана,
разплетени на нишки, ситно изплакани
през кръпки сърдечни търсят пролука.
Кристални пръски от внезапен дъжд - ...
666
7
Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...
634
6
Звездите ми пак плахо отброяват
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда. ...
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда. ...
546
2
От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...
1207
1
6
Не съм това, което трябваше да съм,
което кармата ми искаше да бъда.
Животът се превърна в огледален сън
и в него себе си не мога да излъжа.
Разбрах - дори и любовта не е за мен, ...
което кармата ми искаше да бъда.
Животът се превърна в огледален сън
и в него себе си не мога да излъжа.
Разбрах - дори и любовта не е за мен, ...
575
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
