30 oct 2008, 19:34

Безнадеждно

  Poesía » Otra
810 0 15
Недостатъчно е, че обичам,
всеотдайно жертвам се до днес,
прощавам даже непростимото
поведение на нечий "интелект".
Уморих се да съм кукла на конци,
безличната бавачка и слуга,
безкрайно наранена съм и ме боли,
че всичко друго съм, но не жена
заслужила любов и уважение,
като съпруга, майка и човек,
отдал живота си смирено
за семейство и просперитет.
За всичко и на всички се раздавах
във името на любовта,
че уж е истинската радост,
която ще спаси света.
Рухна под нозете ми надеждата,
с последни сили я крепих,
сякаш в дрипави одежди
душата ми се изстуди.
Не остана в нея вяра занапред,
от поредната измама се страхува,
за нея няма лек открит,
безверната душа не се лекува.
Но така не може да си иде,
обречена на болка и на страх,
защото трепет в себе си таи,
не е ли туй жестокост, грях?
------------------------------
Това е онзи вечен стимул,
писан в дебели книги.
Това, което не убива,
те прави два пъти по-силен!

                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...