Безнадеждно
Недостатъчно е, че обичам,
всеотдайно жертвам се до днес,
прощавам даже непростимото
поведение на нечий "интелект".
Уморих се да съм кукла на конци,
безличната бавачка и слуга,
безкрайно наранена съм и ме боли,
че всичко друго съм, но не жена
заслужила любов и уважение,
като съпруга, майка и човек,
отдал живота си смирено
за семейство и просперитет.
За всичко и на всички се раздавах
във името на любовта,
че уж е истинската радост,
която ще спаси света.
Рухна под нозете ми надеждата,
с последни сили я крепих,
сякаш в дрипави одежди
душата ми се изстуди.
Не остана в нея вяра занапред,
от поредната измама се страхува,
за нея няма лек открит,
безверната душа не се лекува.
Но така не може да си иде,
обречена на болка и на страх,
защото трепет в себе си таи,
не е ли туй жестокост, грях?
------------------------------
Това е онзи вечен стимул,
писан в дебели книги.
Това, което не убива,
те прави два пъти по-силен!
всеотдайно жертвам се до днес,
прощавам даже непростимото
поведение на нечий "интелект".
Уморих се да съм кукла на конци,
безличната бавачка и слуга,
безкрайно наранена съм и ме боли,
че всичко друго съм, но не жена
заслужила любов и уважение,
като съпруга, майка и човек,
отдал живота си смирено
за семейство и просперитет.
За всичко и на всички се раздавах
във името на любовта,
че уж е истинската радост,
която ще спаси света.
Рухна под нозете ми надеждата,
с последни сили я крепих,
сякаш в дрипави одежди
душата ми се изстуди.
Не остана в нея вяра занапред,
от поредната измама се страхува,
за нея няма лек открит,
безверната душа не се лекува.
Но така не може да си иде,
обречена на болка и на страх,
защото трепет в себе си таи,
не е ли туй жестокост, грях?
------------------------------
Това е онзи вечен стимул,
писан в дебели книги.
Това, което не убива,
те прави два пъти по-силен!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
