Tangerine (Хел)
136 1658
6 dic 2022, 13:51

Безпаметно 

  Poesía » De amor
1106 1 5

Любовта ти е сладка отрова.

Пия жадно от нектара ти в сън.

Но усещам и жилото остро, 

то забива се в крехката плът.

 

Падам в обятията страстни,

губя се безпаметно в теб,

отново ме хвърляш в несвяст,

сразяваш ме с коварния мед.

 

Тъжно признавам - примами ме

с чара си противоречив -

зад маската на воин и спасител

крие се опасен изкусител.

 

Вездесъщо отново ме викаш ,

и аз идвам в заветния час,

без свян покоряваш ме пак

и изчезваш внезапно без милост.

 

Оставяш ме с моята участ - 

от отровата твоя да пия,

от чашата на деня ми без смисъл,

от бутилката на нощта ми без страст. 

 

Харесва ти над мен да имаш власт -

появиш ли се отново аз ще тичам,

за да те видя и да чуя твоя глас

и в любов без дъх да ти се вричам. 

 

Но знам - ще ме погуби любовта ти.

Тупти сърцето с тонове раздиращи.

Защо все чакам те безпаметно на прага

пред бездната на моето неизживяно минало?

 

© Хел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти харесва, Таня! Благодаря за отзива.
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Благодаря за коментарите, момичета. Човек понякога се хваща като удавник за сламка в надеждата.
  • Хареса ми, Хел. Но, както е казала Петя. Трябва да се помисли дали си струва
  • Стига си го чакала тоя. 😉
Propuestas
: ??:??