Безпаметно
Любовта ти е сладка отрова.
Пия жадно от нектара ти в сън.
Но усещам и жилото остро,
то забива се в крехката плът.
Падам в обятията страстни,
губя се безпаметно в теб,
отново ме хвърляш в несвяст,
сразяваш ме с коварния мед.
Тъжно признавам - примами ме
с чара си противоречив -
зад маската на воин и спасител
крие се опасен изкусител.
Вездесъщо отново ме викаш ,
и аз идвам в заветния час,
без свян покоряваш ме пак
и изчезваш внезапно без милост.
Оставяш ме с моята участ -
от отровата твоя да пия,
от чашата на деня ми без смисъл,
от бутилката на нощта ми без страст.
Харесва ти над мен да имаш власт -
появиш ли се отново аз ще тичам,
за да те видя и да чуя твоя глас
и в любов без дъх да ти се вричам.
Но знам - ще ме погуби любовта ти.
Тупти сърцето с тонове раздиращи.
Защо все чакам те безпаметно на прага
пред бездната на моето неизживяно минало?
© Хел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че ти харесва, Таня! Благодаря за отзива.
-
Хубав стих!
Поздравления! -
Благодаря за коментарите, момичета. Човек понякога се хваща като удавник за сламка в надеждата.
-
Хареса ми, Хел. Но, както е казала Петя. Трябва да се помисли дали си струва
-
Стига си го чакала тоя. 😉
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
