Перспективно безперспективно се лутам между себе си...и теб
и търся надежда,
ту в земята ровя...намирам само късче лед,
ту звездите моля, чак до Бога,
за две ръце протегнати насреща.
Криволичейки се смея на поредния разпад -
под твоя прицел явно бях мишена,
но вместо да се вкопча в живота аз
останах от тъгата си пленена.
Все още се лутам
между себе си и теб,
но как да бъда победител
като Аз не съществувам -
сърцето ми разби с две ръце,
остана само празен поглед
да се скита в...нищото!
А вярвала съм в теб като дете
и бях Създание, и бях Принцеса
било е в приказките,
когато имахме сърце...
сега сме просто безперспективно празни.
Сега се питаме мечтите ни къде са.
Но няма отговор, а само тишина...
И чудото така отмина
с няколко сълзи отронени за Любовта.
Я. К
© Yana Todos los derechos reservados