Безпътен
БЕЗПЪТЕН
Нищо, че бездомен е нали,
нищо, че се скита в мрака,
нищо, че сърцето го боли,
любимата когато чака.
И пак е сам и пак безпътен,
но душата вечно е красива,
човек от плът, безплътен,
а сърцето от любов прелива
Странник във ръце с китара,
поет самотен и мечтател,
единствено луната стара
през нощта е верния приятел.
С книгите говори нощем,
сред звездите с вятъра лети,
безпътен скита още,
самотата го гнети.
Скитник с хубава осанка,
лице приветливо и нежно,
спътник му е собствената сянка,
до него всеки ден е неизбежно.
Любов раздава денем,
с китара и със глас,
ако искате да го погледнем,
тази песен е за вас.
26.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велин Todos los derechos reservados
. Пък ако държиш ще поздравя и теб със следващата песен, когато я публикуват... ноооо думите няма да се отнасят за теб. 
