AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
3 oct 2016, 17:25  

Безпътица 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
433 1 4

Отлитат минутите като уморени птици,
пропълзява страшно тишината.
Напомнят за някогашни безпътни следи,
които проправят надежден път към скръбта.

 

Плувах, вървях, полетях и се сгромолих,
копнежът-печал към себе си подаде ми ръка.
Ала предвестник мракобесен в съня ми се яви,
загубила разсъдък останах Там сама.

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??