19 jun 2009, 11:43

Безпътие 

  Poesía
474 0 3

 

           БЕЗПЪТИЕ

 

Разминават се пътища край мене,

щастие търся пред врати смълчани.

Вечер връщам се при стени студени.

Времето заспива във мен сковано.

 

Отдавна са празни хамбарите –

мишеловките зеят без мърша.

Пренесени в дар са дуварите,

срутени в пътя, тихо завършват.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз човека и моята душа са доволни на малките неща, но тази проклетница поезията се вре на всякъде...
  • Открий радостта в малките неща около себе си и ще намериш някаква утеха...
  • Такава е постсоцреалността за съжаление...
Propuestas
: ??:??