19 июн. 2009 г., 11:43

Безпътие 

  Поэзия
518 0 3

 

           БЕЗПЪТИЕ

 

Разминават се пътища край мене,

щастие търся пред врати смълчани.

Вечер връщам се при стени студени.

Времето заспива във мен сковано.

 

Отдавна са празни хамбарите –

мишеловките зеят без мърша.

Пренесени в дар са дуварите,

срутени в пътя, тихо завършват.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз човека и моята душа са доволни на малките неща, но тази проклетница поезията се вре на всякъде...
  • Открий радостта в малките неща около себе си и ще намериш някаква утеха...
  • Такава е постсоцреалността за съжаление...
Предложения
: ??:??