25 abr 2020, 18:21  

Безрога порода

  Poesía » Civil
646 1 7

Историята ни – безрога крава,
поклащаща  пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.

 

И кротка е и паметта ѝ къса,
и пълни си бездънните стомаси.
Понякога капистрата си къса,
но винаги с халка е на носа си.

 

И следва бика, стадото водача,
сред тръните, дори трева да няма.
Покорно на рогата си закача,
какво да е, но шареното знаме.

 

Все някой като мене се вбесява
и даже позволява си да пита.
Породата ѝ просто е такава –
даде ли млякото, котлето рита.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...