25 abr 2020, 18:21  

Безрога порода

  Poesía » Civil
647 1 7

Историята ни – безрога крава,
поклащаща  пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.

 

И кротка е и паметта ѝ къса,
и пълни си бездънните стомаси.
Понякога капистрата си къса,
но винаги с халка е на носа си.

 

И следва бика, стадото водача,
сред тръните, дори трева да няма.
Покорно на рогата си закача,
какво да е, но шареното знаме.

 

Все някой като мене се вбесява
и даже позволява си да пита.
Породата ѝ просто е такава –
даде ли млякото, котлето рита.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...