Безрога порода
Историята ни – безрога крава,
поклащаща пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.
И кротка е и паметта ѝ къса,
и пълни си бездънните стомаси.
Понякога капистрата си къса,
но винаги с халка е на носа си.
И следва бика, стадото водача,
сред тръните, дори трева да няма.
Покорно на рогата си закача,
какво да е, но шареното знаме.
Все някой като мене се вбесява
и даже позволява си да пита.
Породата ѝ просто е такава –
даде ли млякото, котлето рита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
