Моята двуглава смела ламя
си пази своите принципни истини.
Не коленичи дори пред смъртта.
Но е самотна понякога, мисля си.
Иначе е дяволски нежна.
Гали ме с обич по гушката.
Уж на шега и небрежно,
а аз си я браня със пушката.
Защото, макар безстрашно голяма,
сърцето ù е дяволски крехко и нежно.
И аз през нощта мисля за двамата,
как да преминем през живота безбрежен. ...