Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.
И вместо слънце - свети резен от луна.
Съсирва бавно отразеното сияние
на непокълналата нощем светлина
от хиляди слънца, живеещи в изгнание.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados