25 oct 2018, 10:58

Безстрастен етюд 

  Poesía
935 15 14

Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.

И вместо слънце - свети резен от луна.
Съсирва бавно отразеното сияние
на непокълналата нощем светлина
от хиляди слънца, живеещи в изгнание.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безстрастни етюд написан страстно...
  • Винаги оставяш едно неповторимо и уникално усещане в читателите си, Младене! Умееш да въздействаш! Но нали в това се състои смисълът на поезията, да докосва! Сърдечно те поздравявам!
  • Не всеки може да види слънцата в изгнание...
    Твоето творческо въображение е безгранично, Мисана!
    Сбъдната неделя!
  • Много наситен стих с образност, смисъл, дълбочина! Поздравления, Младене!
  • Докосваш с поезията си,Младене!Докосваш...
  • Безстрастен етюд на онова което го има но никога не можем да докоснем.
  • Впечатли ме,, резен от луна". Точно казано!
  • Мистичен поглед към вечно търсещата природа на човека. Прекрасен етюд! Поздравления за поредния връх!
  • Докато четях си представих как едно слънце и една луна гледаме с"хиляди слънца в изгнание!"
    И се натъжих!
    Поздравления, Младен!
  • Младене, Младене! Всяка дума е пирон! Върховна поезия!
  • Не знам, дали има смисъл да те коментирам...Както винаги прекрасна поезия твориш, Младен!
  • Видях го-отразеното сияние! В един сън извън света!
    Ококорваш ме, поете!
  • С малко думи си изрекъл много и още по-много си оставил на читателя сам да открие и осмисли... А после да продължи собствените си размисли... Умееш го, Младене! Наслаждавам се на космическата ти поезия!
  • Поредният ти уникален, многопластов и силно разтърсващ стих, Младене! Улавям се, че със затаен дъх чакам да преоткрия в истинската ти поезия неща, за които дори не съм предполагала, че съществуват. Дълбок поклон пред дарбата ти, Приятелю!
Propuestas
: ??:??