25 окт. 2018 г., 10:58

Безстрастен етюд

Поэзия

1.2K 15 14

Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.

И вместо слънце - свети резен от луна.
Съсирва бавно отразеното сияние
на непокълналата нощем светлина
от хиляди слънца, живеещи в изгнание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Безстрастни етюд написан страстно...

2018-11-14T09:09:58+02:00
rumbic (Руми)

Винаги оставяш едно неповторимо и уникално усещане в читателите си, Младене! Умееш да въздействаш! Но нали в това се състои смисълът на поезията, да докосва! Сърдечно те поздравявам!

2018-10-28T07:27:47+02:00
voda (Елица Ангелова)

Не всеки може да види слънцата в изгнание...
Твоето творческо въображение е безгранично, Мисана!
Сбъдната неделя!

2018-10-28T00:53:32+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много наситен стих с образност, смисъл, дълбочина! Поздравления, Младене!

2018-10-27T09:02:11+03:00
Izumrudkata (Катя)

Докосваш с поезията си,Младене!Докосваш...

2018-10-27T00:48:59+03:00