Безсъние
И тази нощ не можех да заспя,
И в жаждата за сън повиках теб,
макар и мислено.
Цял час избирах дрехите, обувките,
а още толкова се чудих над прическата –
дали да бъда с пусната коса
или завързана да ми открива шията.
А ти дойде и каза просто:
„Колко си красива“,
Поседна на дивана и взе да ми разказваш приказки,
Положи главата ми в скута си,
и с нежни пръсти галеше косите ми.
Така посрещнах изгрева – усмихната,
Представяйки си, че си тук до мен
и цяла нощ не спах,
а слушах приказки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Клариса Илиева Todos los derechos reservados
