И тази нощ не можех да заспя,

И в жаждата за сън повиках теб,

макар и мислено.

Цял час избирах дрехите, обувките,

а още толкова се чудих над прическата –

дали да бъда с пусната коса

или завързана да ми открива шията.

А ти дойде и каза просто:

„Колко си красива“,

Поседна на дивана и взе да ми разказваш приказки,

Положи главата ми в скута си,

и с нежни пръсти галеше косите ми.

Така посрещнах изгрева – усмихната,

Представяйки си, че си тук до мен

и цяла нощ не спах,

а слушах приказки.