Безсъние

20 ene 2019, 19:39

Poesía » De amor

476 1 2

Сама съм, а ти си далече

и нощем не мога да спя.

Прегръща ме мракът, обречен

да броди във моята тъга.

Сама съм, а тебе те няма.

Звездите студено блестят

и свети луната измамена,

а мислите в мене болят.

Сама съм. Мълчи телефонът.

Нощта е безкрайна и тъмна.

Дърветата вдигат корони

с надежда поне да се съмне.

Сама съм.

Прегръщам умората

на дългия вчерашен ден,

във който се лутах сред хората,

но никой не стигна до мен.

Без теб ми е толкова пусто

и празно, и адски безсмислено,

а дните са просто...пропуснати

и нямат посока и мисъл.

Сама съм. Броя часовете...

Душата боли ме от нямане.

И чакам да дойде моментът,

във който ще бъдем пак двамата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2019-01-20T22:27:14+02:00

Почувствах липсата и да... непоносима е...
Веси_Еси (Еси)

2019-01-20T20:29:45+02:00

Много силен стих! Хареса ми! Особено надеждата, която струи от финала... Поздравления!