Безсъние
Сама съм, а ти си далече
и нощем не мога да спя.
Прегръща ме мракът, обречен
да броди във моята тъга.
Сама съм, а тебе те няма.
Звездите студено блестят
и свети луната измамена,
а мислите в мене болят.
Сама съм. Мълчи телефонът.
Нощта е безкрайна и тъмна.
Дърветата вдигат корони
с надежда поне да се съмне.
Сама съм.
Прегръщам умората
на дългия вчерашен ден,
във който се лутах сред хората,
но никой не стигна до мен.
Без теб ми е толкова пусто
и празно, и адски безсмислено,
а дните са просто...пропуснати
и нямат посока и мисъл.
Сама съм. Броя часовете...
Душата боли ме от нямане.
И чакам да дойде моментът,
във който ще бъдем пак двамата.
© Мариета Караджова All rights reserved.
