19 nov 2020, 10:58  

Безсънните думи заспиват 

  Poesía » Otra
211 4 6

Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.

Сред спящи дървета аз виждам светлик,
Вечерница – мракът прорязва
Полянката скрила поток – светлолик,
тих, сгушил се, в горската пазва.

Насън две сърнички, в безкрайно поле,
децата си гонят  – щастливо.
Сънят ми разтваря магични криле,
безсънните думи заспиват...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Вълшебно е Наде!..
    Отнесе ме там някъде...
    Но ти си вълшебница!
  • Това ще си го прочета довечера - преди сън. Като магично наричане да е.
  • "Насън две сърнички, в безкрайно поле,
    децата си гонят  – щастливо.
    Сънят ми разтваря магични криле,
    безсънните думи заспиват..." !
  • Красиво като картина!
  • Има и такива думи...преборени от божествената хармония!
    Хармония си ти!
Propuestas
: ??:??