Безсънните думи заспиват
Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик,
Вечерница – мракът прорязва
Полянката скрила поток – светлолик,
тих, сгушил се, в горската пазва.
Насън две сърнички, в безкрайно поле,
децата си гонят – щастливо.
Сънят ми разтваря магични криле,
безсънните думи заспиват...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
