Endlesss
95 112
5 jun 2012, 18:53

Безумието 

  Poesía » De amor
710 0 9
 
 
"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк



Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
Като във черква, стара, изкорубена.

Смокиново разлиствам се във мислите.
И пъпля във ума ти, с вкус на жажда...
И дълга съм. Като мечта на грешница.
А във очите се заплитам като паяк.

Не зная кой от двама ни е луд.
Обърках доста световете със почувстване.
И всяка моя клетка пие. Дъх.
И втренчва се безумието в мене.



26.05.12 ~Endless~

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??