Очите ти страстно ме гледат...
устните ти парят върху мен...
силни чувства в нас бушуват,
но на друга е обречен твоя ден!
Защо се случва винаги така,
забранения плод е най-сладък?
Защо тя те чака у дома,
а аз ще плача тайничко с надежда и... тъга?
Обичам те безумно...
но нашата любов е грях...
и как да сме разумни,
когато всяка нощ... те чаках!
Но не пристъпи моя праг
в топлото легло не легна...
как да те забравя... как,
когато любовта ни е неземна!
© Вили Todos los derechos reservados