20 dic 2008, 12:12

Безумно

  Poesía
728 0 5
 

БЕЗУМНО

 

Безумно е да се виним до днес,

строяхме връх, а се получи яма.

И жалко, че "Народния прогрес"

сега прилича на фалшива драма.

 

Безумно е, но можем ли да спрем

и да подострим старото начало.

Е, който яде, яде на корем,

останалите се държахме вяло.

 

Безумно е, че къщата гори

и няма кой смъртта ни да пожали.

Безумно е, че нямаме пари

и гледаме като подземни твари.

 

Безумно е и всичко в нас мълчи.

О, Господи, животът ни пречука

с чупливите несветещи звезди

и с тази зверски нечовешка скука.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безумието ни погубва! Чудесен стих!
  • Весели да са Коледните празници на всички!!!
    Благодаря ви за вниманието...
    Обичам ви истински!

    Искрено ваши,
    Тодор и
    Теодора
  • "Безумно е, че къщата гори

    и няма кой смъртта ни да пожали."

    Безумво е... И абсурдно! Поздравления!

  • Така е безумието ни убива.
    Хареса ми.Весели празници!
  • Безумно е... Много ми хареса! Поздрави, Трайчев, и весели празници!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...