yossifova

“Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Е, хубаво, държа си още главата изправена. Дори съм се научила да дишам под водата. И да тичам бързо по песъчливи коловози. И да надбягвам светлината. За да ме посреща понякога, макар и за секунди. И сама си се чудя откъде съм взела силата. Вероятно от вятъра. Който така силно ме е подгонил, че понякога не чувам как стене душата ми. Или не, чувам я. Оцеляла е. Хруска, цялата посипана с пясъци. Стене, скърца със зъби, мята се. Наранена, но не и безропотно подчинена от безвремие. “И войнът се изпълва с радост” Пак съм намерила изхода...

Obras seleccionadas
473 el resultado
Гледам те,
Тебе, спящия,
със очи – оттатък съня,
по ресниците ти
трептящите, ...
  1548  22 
Не ме търси.
От теб са каменните стъпки
във душата ми,
студът по нежните ми устни
и сухите треви в косата ми, ...
  1253  23 
Декември е.
Студено!
Мразовито!
А аз съм жива -
топла като хляб. ...
  1732  22 
Обърнах ти мислите
до неузнаваемост
(стресната)
и сега са
впрягове. ...
  1348  23 
Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...
  1107  20 
Propuestas
: ??:??