yossifova

“Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Е, хубаво, държа си още главата изправена. Дори съм се научила да дишам под водата. И да тичам бързо по песъчливи коловози. И да надбягвам светлината. За да ме посреща понякога, макар и за секунди. И сама си се чудя откъде съм взела силата. Вероятно от вятъра. Който така силно ме е подгонил, че понякога не чувам как стене душата ми. Или не, чувам я. Оцеляла е. Хруска, цялата посипана с пясъци. Стене, скърца със зъби, мята се. Наранена, но не и безропотно подчинена от безвремие. “И войнът се изпълва с радост” Пак съм намерила изхода...

Obras seleccionadas

  • Нежно, нежно...

    Poesía » De amor   1359  22  Гледам те,
    Тебе, спящия,
    със очи – оттатък съня,
    по ресниците ти
    трептящите, ...
  • Не ме търси...

    Poesía   1107  23  Не ме търси.
    От теб са каменните стъпки
    във душата ми,
    студът по нежните ми устни
    и сухите треви в косата ми, ...
  • Бяла приказка за радост

    Poesía   1576  22  Декември е.
    Студено!
    Мразовито!
    А аз съм жива -
    топла като хляб. ...
  • Лебедов пирует

    Poesía » De amor   1182  23  Обърнах ти мислите
    до неузнаваемост
    (стресната)
    и сега са
    впрягове. ...
  • По-добре сам

    Poesía   954  20  Пусни ме.
    Отблъсни ме
    със сила.
    Почти
    съм си тръгнала. ...

Más obras  »

© 2003-2020, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.