Часът в очакване отлита,
но няма край безкрайността...
От пустотата паяжини сплитам,
вися на края на реалността...

Секундите текат опропастени,
достигат с капки сила до ръба,
политат в него заличени
и сливат се с нищожеството на мига...

Мъчително натяга тишината,
а времето е неподвижно застояло...
Неосъзнато търся самотата,
макар безсмислено е да избягам...

Забравен час на граница неопозната,
междинен пратеник на нечия съдба,
завързал времето на двата свята -
безвремие между живота и смъртта!