3 oct 2012, 15:02

Безвремие

  Poesía
780 0 0

Часовници не нося, не обичам -
с минути времето да ме притиска
Щом трябва пред стрелките ще изтичам
или ще спра мига, щом туй ми се прииска...

Но туй не значи, че и аз не мога
да бъда точна и навреме вечно
дори към себе си съм прекалено строга
и подредена в мислите си безупречно.

В безвремие и без причина, без адрес
ще ме открива всеки, който иска,
но не като слуга на нечий интерес -
такова време хич не ми се пръска...

И ако имам силата и власт, бих била
стопирала стрелките на живота,
във шепите си топли бих го скрила,
наместо търсещ вечно своята Голгота...

03.10.2012
Ирена Георгиева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...