Oct 3, 2012, 3:02 PM

Безвремие

  Poetry
789 0 0

Часовници не нося, не обичам -
с минути времето да ме притиска
Щом трябва пред стрелките ще изтичам
или ще спра мига, щом туй ми се прииска...

Но туй не значи, че и аз не мога
да бъда точна и навреме вечно
дори към себе си съм прекалено строга
и подредена в мислите си безупречно.

В безвремие и без причина, без адрес
ще ме открива всеки, който иска,
но не като слуга на нечий интерес -
такова време хич не ми се пръска...

И ако имам силата и власт, бих била
стопирала стрелките на живота,
във шепите си топли бих го скрила,
наместо търсещ вечно своята Голгота...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...