Oct 3, 2012, 3:02 PM

Безвремие

  Poetry
782 0 0

Часовници не нося, не обичам -
с минути времето да ме притиска
Щом трябва пред стрелките ще изтичам
или ще спра мига, щом туй ми се прииска...

Но туй не значи, че и аз не мога
да бъда точна и навреме вечно
дори към себе си съм прекалено строга
и подредена в мислите си безупречно.

В безвремие и без причина, без адрес
ще ме открива всеки, който иска,
но не като слуга на нечий интерес -
такова време хич не ми се пръска...

И ако имам силата и власт, бих била
стопирала стрелките на живота,
във шепите си топли бих го скрила,
наместо търсещ вечно своята Голгота...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...