Oct 3, 2012, 3:02 PM

Безвремие

  Poetry
786 0 0

Часовници не нося, не обичам -
с минути времето да ме притиска
Щом трябва пред стрелките ще изтичам
или ще спра мига, щом туй ми се прииска...

Но туй не значи, че и аз не мога
да бъда точна и навреме вечно
дори към себе си съм прекалено строга
и подредена в мислите си безупречно.

В безвремие и без причина, без адрес
ще ме открива всеки, който иска,
но не като слуга на нечий интерес -
такова време хич не ми се пръска...

И ако имам силата и власт, бих била
стопирала стрелките на живота,
във шепите си топли бих го скрила,
наместо търсещ вечно своята Голгота...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...