Дъждът превърна се във време
а времето във дъжд
почука на прозореца залостен
гальовно стече се към стария перваз
По пътя си прости се със мечтите
със ,,беше'', ,,е '' и ,,ще''
и с утре, вчера, днес
потъна бавно във безвремие
След себе си остави сàмо...
Любов и Вечност
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados