12 dic 2013, 12:40

Библейска история

  Poesía » Otra
1.3K 1 13

Библейска история

 

За шест дни Бог направил бил Земята

и много същества населил там,

накрая се огледал във водата

и в своя образ сътворил Адам.

 

... И двамата във Райската градина

със мъжка дружба радостни били,

живота не измервали с години

и не брояли миналите дни...

 

Но без жени живота доскучава

и почва да те мъчи самота,

че даже в Рая женската гълчава

е музика за мъжката душа.

 

С желание започнал Бог да вае

изящните извивки на плътта...

А от къде е гледал?... Не се знае,

но сам направил: Първата жена...

 

Завел я при Адам и я представил:
 „Това е Ева. Ще живее с нас„-

а тайната за себе си оставил,

че скрил във тях божествената страст,

 

оная , от която се зачева

и нов Живот ще създадат без Бог,

когато двамата, Адам и Ева,

преспят сами в любовния чертог...

 

Оставени  напълно в неведение-

те в радостта на своите игри

не знаели какво е свян, влечение,

че голи са, не знаели дори...

 

Ала веднъж увлечени в играта

дочули тих и леко съскащ глас:

Змията свита на кълбо в тревата

им обяснила тази тяхна страст...

 

Тогава чак разбрали, че са голи-

прикрила Ева своите гърди

с една ръка, а с другата там, долу,

Адам и той скрил свойте слабини,

 

но някаква необяснима сила

ги тласнала така един към друг,

че пуснали ръце и се обвили-

забравили в мига и свян и смут...

 

Телата им били във безтегловност,

но слели се загадъчно в едно

те не изпитали към Бог виновност-

зачевайки греховно потекло...

 

Щастливи изведнъж да се познаят

треперейки в Страстта като от студ

сами със смях си тръгнали от Рая

без много да му мислят, в порив луд.

 

... И тъй от страст останали без сили

сами избрали рисковия ход,

но те за Любовта си заплатили

със Времето от вечният живот!...

 

Коста Качев,

12.12.2013.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....