12.12.2013 г., 12:40

Библейска история

1.3K 1 13

Библейска история

 

За шест дни Бог направил бил Земята

и много същества населил там,

накрая се огледал във водата

и в своя образ сътворил Адам.

 

... И двамата във Райската градина

със мъжка дружба радостни били,

живота не измервали с години

и не брояли миналите дни...

 

Но без жени живота доскучава

и почва да те мъчи самота,

че даже в Рая женската гълчава

е музика за мъжката душа.

 

С желание започнал Бог да вае

изящните извивки на плътта...

А от къде е гледал?... Не се знае,

но сам направил: Първата жена...

 

Завел я при Адам и я представил:
 „Това е Ева. Ще живее с нас„-

а тайната за себе си оставил,

че скрил във тях божествената страст,

 

оная , от която се зачева

и нов Живот ще създадат без Бог,

когато двамата, Адам и Ева,

преспят сами в любовния чертог...

 

Оставени  напълно в неведение-

те в радостта на своите игри

не знаели какво е свян, влечение,

че голи са, не знаели дори...

 

Ала веднъж увлечени в играта

дочули тих и леко съскащ глас:

Змията свита на кълбо в тревата

им обяснила тази тяхна страст...

 

Тогава чак разбрали, че са голи-

прикрила Ева своите гърди

с една ръка, а с другата там, долу,

Адам и той скрил свойте слабини,

 

но някаква необяснима сила

ги тласнала така един към друг,

че пуснали ръце и се обвили-

забравили в мига и свян и смут...

 

Телата им били във безтегловност,

но слели се загадъчно в едно

те не изпитали към Бог виновност-

зачевайки греховно потекло...

 

Щастливи изведнъж да се познаят

треперейки в Страстта като от студ

сами със смях си тръгнали от Рая

без много да му мислят, в порив луд.

 

... И тъй от страст останали без сили

сами избрали рисковия ход,

но те за Любовта си заплатили

със Времето от вечният живот!...

 

Коста Качев,

12.12.2013.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...