13 abr 2007, 20:34

Бих

  Poesía
1.4K 0 1

Бих


В гърдите си нося само едно сърце.

В мене живее само една душа.

Обич не прося - не съм невинно дете.

От известно време съм силна жена.


В очите си имам много искри,

неугасващи с разбитите мечти.

В сърцето си имам много любов,

която пазих за друг живот.


Душата ми се радва на безспирна свобода,

която ме обрича на вечна самота.

В мен гори само едно желание,

причиняващо ми безкрайно страдание.


Сърцето си бих разделила на две

и половината бих го дарила.

За да сбъдна онази мечта,

която си бях забранила.


Душата си бих с друг разделила -

само минутка да съм щастлива.

Очите си на слепец бих подарила

и самотата си бих заличила.


Свободата си бих на затворник я дала.

Като вещица бих на клада горяла.

Само болката силна да забравя

и някога да спра да мразя...


Кремена Кънчева Кънчева 19год.

16.12.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д-р Кремена Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Свободата си бих на затворник я дала.
    Като вещица бих на клада горяла.
    Само болката силна да забравя
    и някога да спра да мразя...

    много точно казано БРАВО

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...