Бил ли си толкова влюбен, че да дишаш не можеш?
Че не знаеш дали да плачеш или да се смееш?
Толкова влюбен, че постоянно да се тревожиш,
че останеш ли сам, няма да можеш да живееш?
Бил ли си толкова влюбен, че болят те гърдите?
Че не можеш крачка да направиш, инак ще рухнеш?
Толкова влюбен, че си размишляваш по нощите,
че влюбиш ли се още малко просто ще избухнеш?
Бил ли си толкова влюбен, че всичко е странно?
Че всичко би направил любовта да задържиш?
Толкова влюбен, че се притесняваш постоянно,
че ако те остави няма да можеш да издържиш?
Бил ли си толкова влюбен, че да бъде навсякъде?
Че едвам ядеш, едвам учиш, едвам дори заспиваш?
Толкова влюбен, че чуеш ли звук се обръщаш в очакване,
че там е някъде? Коремът ти на топка се свива.
Бил ли си толкова влюбен, че светът да изчезва?
Че никога не сте достатъчно близко и сякаш умираш?
Толкова влюбен, че не можеш да мислиш трезво?
Не ти трябват приятели, само стоиш и се взираш.
Бил ли си толкова влюбен, че да си нищожен?
Че си безпомощен и не можеш нищо да направиш?
Толкова влюбен, че изгаряш и да дишаш не можеш,
когато си помислиш, че някога може да те изостави?
Бил ли си толкова влюбен, че смисъл няма нищо друго?
Че го търсиш там, дори на най-невъзможни места?
Толкова влюбен, че вярваш, че ще се случи чудо
и ще остане с теб завинаги... Знаеш, че не е така...
Аз съм толкова влюбена и сега съм разбита.
Бил ли си разбит и ти? Оставя вечен отпечатък...
Сгромолясвам се на пода, в самота и сълзи обвита.
Моля те, кажи, какво да правя от сега нататък?
© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados