Билкар

30 jul 2006, 21:48

Poesía

695 0 5

по Никола Гигов
Защо погалих с длан тревите -
да ме опари бащина поръка?
Или пък мамин поздрав - билка -
горчива спотаена мъка.
Платинени коси развявам,
прегръщам стръка със душата
и чувствам, че се олюлявам -
едва държат ме днес краката.
Едва ли на живот съм сит,
но спомням си - родопски сняг,
а пък сред него аз съм скрит, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Билкар

Искате да прочетете повече?

Propuestas