Меричка (Мери Попинз)
718 2544
30 jul 2006, 21:48

Билкар 

  Poesía
590 0 5

по Никола Гигов


Защо погалих с длан тревите -
да ме опари бащина поръка?
Или пък мамин поздрав - билка -
горчива спотаена мъка.

Платинени коси развявам,
прегръщам стръка със душата
и чувствам, че се олюлявам -
едва държат ме днес краката.

Едва ли на живот съм сит,
но спомням си - родопски сняг,
а пък сред него аз съм скрит,
и ровя да намеря бряг.

И лятото почти настигам,
примамва моите сетива.
Ех, Еньовден, добре пристигнал,
обичам твойта синева.

................................

Как искам този слънчев цяр
да Ви даря с ръце вълшебни,
та всеки да е господар
над болки и неволи дребни.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??