Билкар
по Никола Гигов
Защо погалих с длан тревите -
да ме опари бащина поръка?
Или пък мамин поздрав - билка -
горчива спотаена мъка.
Платинени коси развявам,
прегръщам стръка със душата
и чувствам, че се олюлявам -
едва държат ме днес краката.
Едва ли на живот съм сит,
но спомням си - родопски сняг,
а пък сред него аз съм скрит,
и ровя да намеря бряг.
И лятото почти настигам,
примамва моите сетива.
Ех, Еньовден, добре пристигнал,
обичам твойта синева.
................................
Как искам този слънчев цяр
да Ви даря с ръце вълшебни,
та всеки да е господар
над болки и неволи дребни.
© Мери Попинз All rights reserved.
