2 jun 2007, 22:27

Било е някога 

  Poesía
590 0 2
 

Било е някога така,

Било е някога, но не сега.

Сега остана само пепелта,

и нищо друго от това,

от предишнато ни топлота.

Но скоро и пепелта

ще се превърне в по-малко от спомен за любовта.

Вятърът ще я раздуха,

ще настъпи в сърцето ми разруха.

без спомена за теб, предполагам, ще умра.

Не мога без да си спомням за наш'та игра.

Ти беше толкова добър, а аз сторих глупостта.

Оставих се на ревността.

И съсипа ме тя. Съсипа и любовта.

Защото много те обичах,

но нямах ти доверие.

С поглед те събличах,

но нямах като тебе мнение, че който с теб си говори,

за услуга може би те моли, или просто ти споделя.

Но макар и туй да знаех аз прекрасно,

пак ревнувах те ужасно.

И първи ден така, втори ден след това,

накрая  се поддадох на ревността

и тя съсипа ЛЮБОВТА!!!

Сега ще се опитам да  опазя пепелта,

защото тя е единствената водеща към теб следа!!!

© Мария Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напротив на нашата възраст защото и аз съм тинейджър чуствата са най-истински защото тогава са първите тръпки и първите вълнения.Сега се учим да обичаве сега именно тези чевства са най-силни
  • Миличка, на 15, думите любов, ревност, пепел, събличане, разруха и т.н., значат не това, което са в действителност! Много драматични сте, тийнейджъри, което е нормално...Дано тази драма не пренасяте в реалността. Моля ви, бъдете още малко деца!
Propuestas
: ??:??