Било е някога
Било е някога така,
Било е някога, но не сега.
Сега остана само пепелта,
и нищо друго от това,
от предишнато ни топлота.
Но скоро и пепелта
ще се превърне в по-малко от спомен за любовта.
Вятърът ще я раздуха,
ще настъпи в сърцето ми разруха.
без спомена за теб, предполагам, ще умра.
Не мога без да си спомням за наш'та игра.
Ти беше толкова добър, а аз сторих глупостта.
Оставих се на ревността.
И съсипа ме тя. Съсипа и любовта.
Защото много те обичах,
но нямах ти доверие.
С поглед те събличах,
но нямах като тебе мнение, че който с теб си говори,
за услуга може би те моли, или просто ти споделя.
Но макар и туй да знаех аз прекрасно,
пак ревнувах те ужасно.
И първи ден така, втори ден след това,
накрая се поддадох на ревността
и тя съсипа ЛЮБОВТА!!!
Сега ще се опитам да опазя пепелта,
защото тя е единствената водеща към теб следа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Игнатова Всички права запазени
