Борба

За власт,

Капитал,

За контрол над души потънали в кал,

За личния блясък -

В кожен търбух събран – уникал,

Всеки миг цъфтящ,

Сега !

Без мисъл за утре.

И този тип е учтив,

незлоблив,

съвсем леко, немножко хаплив

с искряща усмивка

скрита сред равен бял зид.

Той измисля себе си

И от други бива измислен.

Нереален герой -

от реалност плачевна,

жив паметник върху крехък пилон

от Верешчагин с четка изделан,

но сякаш по-твърд от бетон.

Апотеоз с рамене на атлас,

разгръщащ над нас миши поглед,

надникващ  дълбоко в мъдрото утро

- опашката своя съзерцава в захлас.